СМИСЪЛ В БИЗНЕС
ЕМОЦИИТЕ
ЗАЩО ЕМОЦИИТЕ?
Дали познаваме изцяло значимостта им в бизнеса?
Важността на резултатите трябва ли да е за сметка на удовлетворението?
И дали точно емоциите не могат да бъдат ключово бизнес предимство?
"Хората сме много повече чувстващи същества, които мислят, от колкото мислещи, които чувстват."
С подобни заглавия излязоха редица водещи бизнес издания в началото на рецесията още през 2008 година.
А, какво е състоянието в момента?
86% от хората в Европа са неангажирани (не харесват и не са отдадени) в работата си (Gallup).
44% изпитват хроничен работен стрес (дистрес), най-високите нива, измервани до момента.
През 2022 са регистрирани най-бързо растящите нива на симптоми на бърнаут (McKinsey).
Ако го видим така – прекарваме почти половината си съзнателен живот в работейки. Да, половината!
Та, ако емоциите ни не са поне приемливи в това, което правим… е наистина гадна сделка, нали?
За 86% от хората не е дори на това ниво…
Добре, а еретичната идея, че може да я харесваме, да е страст, или (рискуваме да прекалим, но) – да обичаме работата си? Само романтика ли е?
Защото пък за 14% от хората е възможно. Дали са просто късметлии, случили на правилните компания, шеф, продукт, колеги… или правят нещо различно?
Да започнем от там. От отделния човек – нас самите. И емоциите ни в бизнеса.
ТРИ ОБЛАСТИ
Разпознаване
Как да разпознаваме на практично ниво емоционални модели зад дадено поведение. Първо в себе си, а после и в другите - първата стъпка на осъзнаване, от която вече можем да видим, вместо да съдим.
Изграждане
Как да култивираме (не да контролираме) и да достъпваме желано емоционално състояние, когато ни е най-необходимо.
Прилагане
Как да създаден условия за устойчиво извикване на желаното състояние в различни ситуации.
Какви емоционални състояния?
Ама такава, истинска. Не контраатака, под формата на отмъщение, а да устоим, гъвкаво. Да, гъвкаво, а не слабо, напротив – най-силното.
Защото не е ли висша форма на зависимост когато някого/нещо отвън изцяло може да контролира какво чувстваме вътре в нас?
А, не е ли тогава висша форма на свобода осъзнаването, че това не може да стане без нашето съгласие под формата на реакция?
Е, вместо да реагираме, можем ли да изберем да отговорим съзнателно на провокацията?
Ама такава, истинска. Не контраатака, под формата на отмъщение, а да устоим, гъвкаво. Да, гъвкаво, а не слабо, напротив – най-силното.
Защото не е ли висша форма на зависимост когато някого/нещо отвън изцяло може да контролира какво чувстваме вътре в нас?
А, не е ли тогава висша форма на свобода осъзнаването, че това не може да стане без нашето съгласие под формата на реакция?
Е, вместо да реагираме, можем ли да изберем да отговорим съзнателно на провокацията?
Ама такава, истинска. Не контраатака, под формата на отмъщение, а да устоим, гъвкаво. Да, гъвкаво, а не слабо, напротив – най-силното.
Защото не е ли висша форма на зависимост когато някого/нещо отвън изцяло може да контролира какво чувстваме вътре в нас?
А, не е ли тогава висша форма на свобода осъзнаването, че това не може да стане без нашето съгласие под формата на реакция?
Е, вместо да реагираме, можем ли да изберем да отговорим съзнателно на провокацията?
Ще тренираме всичко това. Преживелищно и измеримо чрез наблюдение и с техника за био обратна връзка, за да е наистина.
ЗАЩО?
Защото каква стойност биха имали
всички наши вещи знания и умения;
мъчно струващи научени уроци и
целият наш когнитивен капацитет…
Ако емоционалното ни състояние в дадения момент не ни позволява да имаме достъп до тях?
Тогава не е ли всъщност най-подценяваното ключово умение?
БИЗНЕС
Каква е цената на подценяването на ролята на емоциите?
Служители, които не са ангажирани или които са активно неангажирани, струват на глобално ниво 7,8 трилиона долара загуба от производителност, според доклада на Gallup за 2022 г. Това се равнява на 11% от световния БВП.
проучване пък показва, че цената за неангажираността на един служител е приблизително 34% от годишното му брутно възнаграждение.
Средно между 15% до 20% от общата годишна заплата като разходи за текучество, поради бърнаут.
Цена? Да, имат цена – в пропуснати възможности, в отлагане, време и енергия за справяне с конфликтни ситуации.
Какво можем да използваме?
Същото проучване открива, че:
„Ангажираността не е само черта на служителите, а по-скоро усещане, създавано от организациите, мениджърите и членове на екипа.“ Или, освен личното отношение, тя е плод и на работната среда.
Как да работим с нея?
Едва ли с вял „тренинг за емоционална интелигентност“, забравен още преди да бъде посетен.
Тогава?
За смислени резултати, трябва да подходим смислено.
Един пример от всичко, което ще покажем – адаптиране на бизнес процеси, включвайки предимствата на емоциите:
Работна среда
Обратна връзка
Така че да покачи истинността й. Да е двустранен осъзнат процес на професионално развитие, а не лицемерно захаросване или прикрито обвиняване.
Делегиране
Ако вместо механично прехвърляне е приобщаване на другия като партньор в решаването на проблема?
Още...
Може да го приложим и за оценка на представяне, целеполагане, вземане на решения.
Защо изобщо правим, това което правим? В скромната (почти) половина от съзнателния ни живот?
Да, ролята на емоциите в бизнеса е валидна и ясно измерима.
Но, само до там ли? Ами Онова, което стои зад въпроса ЗАЩО?
Може би, да им вдъхнем смисъл? Да, смисъл – значението, което даваме на ситуацията, шефа, екипа… кариерата? По човешки начин.
Дали вграждането именно на по-дълбок смисъл в това, което правим няма да повлияе на начина, по който го правим?
И дали ако то е истинско за нас ще ни е необходимо „мотивиране“?
Или ще бъдем притегляни от вдъхновението му?
А, какво би станало ако придадем това вдъхновение към екипа? А, към цялата организация?
Тогава разбирането, култивирането и осмислянето на емоциите не е ли ключово бизнес умение?
А, какво би станало ако вдъхновим и други области от живота ни?
